Сърцата на тримата
- Obeyshadowgl
- Aug 18, 2017
- 3 min read
Автор: Джек Лондон
Година на превода: 1963г.
Година на издаване: 1919-1920г.
"Надявам се читателят да ме извини, че започвам този предговор със самохвалство. Всъщност това произведение е юбилейно. С написването му аз чествам четиридесетия си рожден ден, петдесетата си книга, шестнадесетата година от писателското си поприще и нова насока в творчеството си.
„Сърцата на тримата“ е наистина нова насока. Положително никога досега но съм писал нищо подобно; почти сигурно е, че никога вече не ще напиша нищо подобно. И ни най-малко не се свеня да заявя колко съм горд, че съм го написал. А сега съветвам читателя, който обича бързо развиващо се действие, да не чете нататък моите самохвалства и предговор, а да се задълбочи и самото повествование и да ми каже дали не се чете на един дъх."
Това е част от предговора, с който започва книгата и още оттук тръгва с веселия тон, който ни съпровожда до края на творбата. А точно това много ми хареса, защото напоследък всички книги, които четях ме оставяха с едно такова тъжно настроение. Докато с това произведение се смях с глас. Сега, преди да започна с първи, втори и други впечатления, ще дам бърз поглед над събитията които се развиват в творбата с приключенски характер на Джек Лондон.
Всичко започва с един от главните герои Франсис Морган. Той е бизнесмен от богата и известна фамилия в Ню Йорк и след смъртта на баща си получава правата над цялата империя изградена от него. Но тогава получава възможност да замине, за да търси съкровището скрито от негов предшественик на име Хенри Морган. Така започват неговите приключения, по време на които, ще се срещне с далечен роднина пак с име Хенри Морган и ще открие любовта. Но Франсис трябва да внимава, защото обратно в родния му Ню Йорк има човек, който от много време чака да го разори.
"Леонсия погъделичка носа на Франсис, който след няколко неспокойни движения, все още унесен в сън, замахна да прогони въображаемия комар или муха и удари Хенри. Така първи се събуди Хенри. Той се надигна толкова стремително, че събуди и Франсис.
– Добро утро, весел сроднико– поздрави го Франсис.– Защо буйстваш?"
Разбира се тази любов няма да е лесна. Тук ще вмъкна, че почти съм сигурна в книгата имаше само една целувка и няколко прегръдки, но историята за Моргановци и Солановци си остава една от любимите ми заедно с Гордост и предразсъдаци и няколко други. Въпреки заплетената между страниците любов, действията се развиват много динамично. Сега ще споделя нещо, което по-късно разбрах, че съвсем не е вярно. В началото не харесвах Леонсия Солано, жената в която са влюбени и Хенри и Франсис Морган, защото тя не вземаше много участие в разговорите, а по-скоро просто присъстваше. И тогава, изведнъж разбрах колко съм грешала. Сега, когато мисля, че вече стана ясно защо книгата е озаглавена Сърцата на тримата с радос ще кажа, че нито веднъж не е имало спорове между двамата Моргановци, било то за Леонсия или за нещо друго.
"Едва бяха седнали на земята и започнали да ядат, когато един изстрел отнесе шапката на Франсис.
– И таз хубава! – рече той и седна. – И това ако не е изненада! Хенри я надзърни и виж кой се опита да ми тегли куршума."
Може би цитатите не ви се струват особено забавни, но съм сигурна, че ако ги прочетете в контекста ще ви харесат.
Сега за равносметката. Превода беше много добър (аз четох този на Сидер Флорин), историята беше много приятна и забавна и действията се развиват бързо. Друго нещо което ми направи впечатление е това, че за произведение от началото на 20 век, женските образи не са пренебрегнати. Напротив представени са като силни жени, способни да отстояват мнението си.
Препоръчвам с две книги в двете ръце.
Ако сте стигнали до тук благодаря, че сте отделили време и се надявам ревюто да ви е харесало. Може да споделите в коментарите и вашите мнения за книгата.
Obeyshadowgl
Comments